„Страх от Сизифов Труд“ е молитва, метафора и изповед в три куплета. В това дълбоко и сурово парче Гама разговаря с Бог – не за прошка, а за разбиране. Тук болката е философска, страхът – творчески, а гласът – изтерзан, но ясен. Вдъхновена от митология, библейски стихове и трагедията на твореца, песента изследва онзи вечен момент, в който се чудиш дали усилието има смисъл, дали Бог чува, и дали болката на артиста е дар или проклятие. Спрямо останалите тракове в албума, „Страх от Сизифов Труд“ е духовният връх – мястото, където текстът е нож, а бийтът – ехото на празна катедрала.
[Куплет 1] Отче наш, снощи аз те помолих за знак, но ето пак днеска плаках, чувствам се сам. Защо си толкова далеч? Чуваш ли ме, или това е нов тест? Аз не зная… Отново се загубих, светът е срещу мен, в сърцето ме улучи. Но Боже, ти ми каза, че си струва, разорен съм вече, в магазина се лутам. Искат ми душата, не дават касова бележка. В които вярвах, се подиграват, моя ли е грешката? Боже, ти ми каза: „Давай нагоре!“ Стигнах до края, но накрая камъкът се стовари на мене. Какво остава за мен? Нямам решения, но всеки ден имам нов проблем. В главата си повтарям Йоан 14:8, с утеха, че светът е лош.
[Куплет 2] Отче наш, грях ли е да изпитваш страх? Знам, че си там, ти планираш моя крах. Аз ли съм новия Иов? Или това е част от небесния урок? Нямам порок, защо с мен така правиш? Казват: „Бог не наказва този, който мрази.“ Страх ме е да загубя креативност. Страх ме е да загубя всякакъв смисъл. Страх ме е да стана Ван Гог, да ме хванат на прага, напускайки този свят жесток. Страх ме е и ме е страх да призная. Какъв ли ще е адът, като стигна в рая? Такъв ли е животът на твореца? Пишейки всяка поема, сякаш е последна, затваряйки очите си, горчиви думи пренебрегва с обещания, че ще ги вкара в нова песен.
[Куплет 3] Отче наш, това е днешната молитва: спаси ме от страха на труда на Сизифа. Всяка неделя на църква, всеки ден Библия. Стига със сълзите, ако трябва, нека аз кървя. Колко още остава, аз не зная. Жертвах много, за да се катеря до безкрая. Глава не склоних, щото знам, че ще се радват, но аз простих, щото тъй ми заповяда. Амин.
