„Моите Очи“ е една от най-горчивите песни в „Спомен в Излишък“. Ако „Твоите Очи“ представя любовта като вдъхновение, светлина и идеализация, тук гледната точка е напълно обърната. Заглавието вече не е насочено към нейния образ, а към самия разказвач. Това е песен за момента, в който човек спира да гледа другия с възхищение и започва да вижда собствените си рани. Повтарящият се мотив „Моите очи“ има двойно значение. От една страна, това е опит за самосъхранение — героят вече гледа света през собствения си опит, а не през идеализирания образ на момичето. От друга страна, очите символизират паметта. Колкото и да се опитва да продължи напред, той продължава да вижда миналото навсякъде около себе си. Поетите са най-лошите хора, и Гама стана жертва на това.
[КУПЛЕТ 1]
Видях те днес, и вчера, и онзи ден.
Ще те видя и утре, и пак ще си пред мен.
Няма да ме погледнеш, но наум ще си кажеш нещо.
Мисля си аз и си казвам: „Колко смешно.“
Това го бях предвидил миналата есен.
Или ще ми бъдеш жена, или ще ми бъдеш песен.
Перфектна поезия, че вече ме мразиш.
Кога започна краят — само ти си знаеш.
Да бе, аз плаках през януари, твоят ред дойде през юли.
Музиката чуваш, гадно ти е, но се правиш, че не ти пука.
Знаеш, че заслужавам това, което получавам.
Макар че сам си лягам, сутрин по-добре ставам.
Добро утро не чакам, но знам, че чакаш „лека нощ“.
Скъпа, това да ти е за урок.
[КУПЛЕТ 2]
Очите ни се срещнаха в онзи понеделник.
Умовете се заключиха, сърцата — освободени.
Не са в плен вече, така душата рече.
Поне моята, а твоята още ме псува.
Не мога да се правя, че не ми пука.
Бог знае, че нямам грехове.
Още сънувам как ти лежиш до мен.
Химикалът лежи върху моя списък с врагове.
Сочи твоето име в надпис кърваво-червен.
Кой ще ти помага за утрешния тест?
Явно никой. Когато пищеше, само аз те чух.
А сега умирам, щото трябва да се правя на глух.
Помниш ли кой те спаси?
Намираше покой само в моите очи.
Възпявах твоите и за тях се сражавах.
А сега пиша само за онези, които заслужават.
[МОСТ]
И тва ме разбива.
И тва ме разбива.
Но тя не разбира.
Но тя не разбира.
[КУПЛЕТ 3]
Погледни ме в очите, погледни ме смело.
Благодари на принца, че мина през твоето село.
Гордей се, че натисна спусъка, който уби двама ни.
Ледената душа се смрази в тези пламъци.
Никога не бяхме като другите двойки.
Трудно ми е да скърбя реалността ни, забога.
Времето си минава, твоите грешки забравям
и остават само моите — отново съжалявам.
В капан на вчера и днес споделяш моя проблем.
Това е така, щото знам — още питаш за мен.
Питам се, търся урок, но не намирам смисъл.
От тебе остана ми само спомен в излишък.
Моите очи — сам ще си помогна.
Моите очи — нова метаморфоза.
Моите очи — да прощавам аз не мога.
Моите очи — с мен само Бога.
[ФИНАЛ]
И тва ме разбива.
И тва ме разбива.
Но тя не разбира.
Но тя не разбира.
Поетите са най-лошите хора.
