„Другото Момиче“ е една от най-интимните и емоционално уязвими песни в „Спомен в Излишък“. След агресивните и самоуверени моменти в средата на албума, тук Гама рязко сваля защитата и показва какво остава след края на една връзка — не скандалът, а празнотата след него.Основната идея в песента е, че човек понякога не тъгува по самата личност, а по версията на тази личност, която е съществувала преди. Именно това е „другото момиче“ — не друга жена, а същият човек, променен от времето, дистанцията и натрупаните проблеми. Това прави заглавието много по-тъжно, отколкото изглежда първоначално. Припевът на Bon V задава тона още от самото начало. Той звучи като признание, че героите вече не могат да се познаят един друг. Изразът „с другото момиче не беше така“ постоянно връща усещането, че връзката е оцеляла физически за известно време, но емоционално е приключила много по-рано.
[ПРИПЕВ — Bon V]
Скъпа, к‘во ти сторих аз?
Късно се прибираш пак.
Спомени в излишък са.
С другото момиче не беше така.
С другото момиче имахме мечта.
С другото момиче помня оживях,
но другата отдавна аз загубих я.
[КУПЛЕТ 1 — Гама]
Стаята мирише на парфюм все още.
Сутрин писах ти: „Моля, звънни ми, като можеш.“
Виждам сенки нощем, мисля, че при мен ще дойдеш.
Сънувам рядко, но чуй ме — сънувах тебе снощи.
Усещах как лицето ми докосваш с ръка,
но после осъзнах — това беше моя сълза.
Плочата ехти, трябва да я обърна пак.
Не мисля, че имам сила въобще да стана аз.
Падам духом, сърцето кухо — пак ли да пиша?
Не мисля друго, не искам друга — къде си, мила?
Заспивам трудно, голяма глупост дали ти сторих?
Явно няма да зная, щото ти не ми говориш.
[МОСТ — Bon V]
Но сега… сега
имам нужда от някой повече от всякога.
Колко пъти ще ми останеш в мисълта?
Явно дошъл ти е реда…
[КУПЛЕТ 2 — Гама]
Утрото не е добро, вечерта не е лека.
За теб и твоите приятелки любима тема
съм аз и моята вечно пареща атмосфера.
Просто мислех, че не искаш на дискотека.
А сега не я напускаш — кво пропуснах?
Явно бавно взе размисли, ся те пускат?
Всяко лято те викат, ти отказваш.
А сега пък странно — те ти казват: „Прекаляваш.“
Познавам ли човека пред мене — вече не зная.
Как ще приключи това, къв ще му е краят?
Не ща почивки, да устискам или да сме квит,
но не искам да пиша за бивши като Taylor Swift.
[КУПЛЕТ 3 — Bon V]
С другото момиче, онова момиче,
което иронично си ти, но вече доста по-различно,
успявах да бъда себе си, но без да му мисля,
а ся след всяка моя ебавка следва отегчена въздишка.
С нея си споделях хумор както с никой друг.
Намери чара в неадекватността ми — почувствах се чут.
Ако не беше тя, нямаше в момента да съм тук
и да тормозя мозъка и сърцето си с тва що ми пука.
Легнал съм в леглото, гледам към тавана.
Щяхме да се чуем, полунощ вече минава.
Няма да те притеснявам, предполагам си заспала…
Кво по дяволите стана?
Къде е доверието, което тогава имахме?
Къде е усмивката, която тогава имаше?
Къде са нещата, които за в бъдеще планирахме?
Няма ги…
[КУПЛЕТ 4 — Гама]
Няма незаменими, има незабравими.
Всички опити да забравя, знаеш, бяха излишни.
Сравнявам, съмнявам се, че не правиш същото.
Изпращах те късно, после пеш вървях в тъмното.
Днес кой изпрати теб или се прибра сама?
Клюки и чужди животи са темите на масата.
Говорихме постоянно, а сега замълчаваш.
Замълчаваш ли, прекалявам ли?
Спря да пишеш, появиха се въпроси вече.
Спря да питаш, сега ме гледаш отдалече.
Иска ми се да те помня все така,
сякаш вчера говорихме утре да се видим пак.
Друго си беше, когато беше синята пола.
По-големи сме сега — нека да се видим пак.
Снощи мислех за теб, сутрин мисля тебе пак.
Иска ми се да те помня все така.
[АУТРО — Гама]
Виждам как тя се усмихва,
но аз съм далече от нея.
Искам тя да е щастлива,
но може би само с мен.
