Песента е изградена почти като албум със снимки. Всеки куплет представя различен тип спомен — ученическите вечери, приятелските компании, първите връзки, разговорите след училище, старите вещи, дори омразната униформа. Вместо големи драматични моменти, текстът се фокусира върху дребните детайли, които по-късно започват да изглеждат важни. Именно това придава на песента истинското усещане за носталгия.
[КУПЛЕТ 1 — Гама]
По булевард „Свети Димитър Солунски“.
Късно се прибирахме с приятели — помниш ли?
Гледахме часовника, щот те бяха заети.
Аз до късно седях и писах куплети.
Скъпа, имай малко вяра в глупака без работа.
Дръж ме в ред и ми кажи, когато сгреша.
Спря да вдигаш, кат ме видиш на твоя дисплей,
но поне пусни на приятелките ти новия ми микстейп.
Времето тогава беше по-студено.
На 16, вече знаеш, няма нищо забранено.
Приятелите ми само бъбреха:
„Не си истински мъж, докато не я съблека.“
Темите не се промениха, но ние — да.
Вече те ми звънят и не вдигам аз.
Нищо не е същото, не сме в девети клас.
Радиото е на макс, само него чувам, знам.
Помня подигравки към детето – сторено, сторено.
Забравих имената им, но те помнят моето.
Славата променя — много се надявам
аз да остана същия, и от това се опасявам.
[КУПЛЕТ 2 — Гама]
На това му се вика носталгия.
Приехме риска на практика,
за да има спомен за по-нататъка.
Бяхме в групичката, в бандата.
Разпадна се и събра се пак.
Бяхме гангстери, зубари, смотани —
но кой бях аз?
Пораснаха ни бради и с коли сме вече.
Свикнахме с лъжи, сплин и всякво бреме.
Исках само черен Oldsmobile Cutlass.
Животът не е easy, бе, homie, затва сме ruthless.
Помня, когато имах фобия от неделя вечер.
Краят на гимназията беше толкова далече.
Ся избирам си костюм за бала — ярко син.
Край на всички цифри, формули, йони и атоми.
Прякори, ставане рано преди звездата наша.
Стоейки до късно да пиша трудната домашна.
Носейки униформа, знаят, че е омразна.
Но знам, че всичко тва ще липсва —
спомен в излишък.
[КУПЛЕТ 3 — AnDre]
До късно ровя се из стари изрязки, извадени
от прашна adidas кутия с артефакти от младини.
CD-та, празни листчета, картички от празници,
капачки от бири, изпити преди бая луни.
Сякаш беше онзи ден, козехме по Лозенец.
Олеле, куки ни тормозеха за кво ли не.
Тук сме от малки, мой човек, огледай зорко кой е с теб.
Естествено, че и днес се чухме, от кога ли помним се?
Живей сега, леке, но кой съм аз да дам съвет?
Сгащих те, че и утре ще ти е мъчно за сегашния ден.
И да не следваш знаците, все ще стигнеш до някъде
и пак оставям следа като стъпка в тъкмо излят цимент.
Вървях на зигзаг и свикнах да криволича.
Пак добре, че имам дружина — държи ме и да залитна.
Тук иска се стил, това е лична битка да свикват по листа.
Лиснах мастило и попи — жива палитра.
[КУПЛЕТ 4 — Гама]
Срещнах стар приятел — беше отличник.
В класа само ние двамата бяхме с шестици.
Беше дете за пример, но това е само спомен.
Днес ми каза, че ще остане бездомен.
Очите му в червено, но се чувства съвършено, каза.
Майка му ще го изгони, рони се пред мен паважа.
Какво му стана? Знам някой, който му се възхищава.
Едно момиче мисли, че времето си пропилява.
Като не ходи по дискотеки, иска да пие през ден.
Иска всяка вечер с ново момче — същите теми.
Но техните не дават, иска доктор тя да става.
Страх я е, че ще остане без носталгия.
Тийнейджър без пиянски истории.
Не смятам, че ми трябват, за да имам спомени.
Прави каквото щеш, днес имаш опции.
Утре си слуга на света, кого ще обвиниш?
