„Помниш ли ме?“ е една от най-емоционалните песни в албума. Основният мотив е вината. Разказвачът усеща, че е пораснал прекалено бързо и не е оценил времето с дядо си, докато още го е имало. Darena носи най-уязвимата част на песента чрез минималистичния припев, а последният куплет разширява темата отвъд личната загуба — към поколенията, паметта и старостта. Във финалната сцена дядото посещава собствената си майка, която страда от болест и постепенно губи спомените си. Когато я пита дали го помни, песента достига своята най-болезнена точка. Така темата вече не е просто смъртта, а загубата на човека още приживе чрез забравата.
[КУПЛЕТ 1]
(Гама)
Не помня първата си стъпка тук,
или първите думи, които чух.
Първият филм, първата песен —
но имам спомен много по-ценен.
По квартала за ръка аз ходех едвам,
ти бе опора, беше знак — с тебе песнички пях.
Аз не знам точно кога времето изпуснах.
Отлетя, но не те питах ти как се чувстваш.
Пораснах твърде бързо за теб, дядо, зная.
Липсва ти времето, в което ходихме в квартала.
Сякаш избягах… радиото ни ехтеше.
Ти ме пита: „Защо не ми звъниш вече?“
[ПРИПЕВ]
(Darena)
Помниш ли ме?
Помниш ли ме ти?
[КУПЛЕТ 2]
(Гама)
Чух неща за теб — кожата ми настръхва.
Болест бавно те превзема, а аз сетих да ти звънна.
Седя със слушалки — не искам да чувам.
По-добре да не знам, да стоя в заблуда.
Казват: „Вече си голям“, но не искам да бъда.
Може би психически останах в двайсет и първа.
Тогава ти загуби любовта на живота си —
искаше да живееш при нея из облаци.
В последния ти ден всички бяха уплашени.
Скръбта ми рано пристигна навън с приятели.
Прибрах се късно, но не намерих куража
да ти звънна, и просто да ти кажа…
[ПРИПЕВ]
(Darena)
Помниш ли ме?
Помниш ли ме ти?
[МОСТ]
Чуваш ли ме?
Пазиш ли ме?
Помниш ли ме?
(Само дай ми знак)
[КУПЛЕТ 3]
(Гама)
Вече го няма, но останаха спомени в изобилие.
Загубих най-добрия си приятел — гледам снимките,
в които бяхме усмихнати. Питам се всеки ден
дали се чувстваше оценен.
Много пъти отказвах да ходя при прабаба.
Малкото селце, високо в планината…
Старицата имаше снимки по стената —
черно-бели, окачени над радиото старо.
Тя пее стара песен, но не знае текста.
Влиза дядо, аз след него плахо — ръцете треперят.
Сърцето всеки път ми се разбива.
Той поглежда майка си в очите и я пита:
[АУТРО]
(Darena)
Помниш ли ме?
Помниш ли ме ти?
