„Между Вчера и Днес“ е една от най-концептуалните песни в „Спомен в Излишък“ и действа като своеобразна граница между носталгията по миналото и опита да се живее в настоящето. Още интрото задава основната идея — невъзможността да избягаш от собствените си спомени, независимо колко време е минало. Повтарящото се „Не мога да избягам“ звучи като мантра на човек, останал заседнал между това, което е бил, и това, което се опитва да стане.
[ПРИПЕВ]
Не мога, не мога, не мога, не мога, не мога да избягам.
Не мога, не мога, не мога, не мога, не мога да избягам.
Не мога, не мога, не мога, не мога, не мога да избягам.
Аз съм между вчера и днес, между вчера и днес.
Ти си синята кола, която ме движи.
Не мога да бягам.
[КУПЛЕТ 1 – ГАМА]
Помня вчера, сякаш беше вчера.
Как да я заговоря — беше проблемът.
Всяка манджа мерудия ѝ трябва.
Втора смяна на даскало, знаеш, рано се смрачава.
Коса, закриваща очите ми, и слушалки в ушите.
В автобуса най-отзад, гледайки звездите,
надявайки се някой ден да стана като тях,
преписвайки домашното по математика.
Кво знае деветокласник за света?
Не достатъчно за три по физика.
Спим в часа, пеем с For You Page-а.
Оттам ценностите си набавя тийнейджър.
Нямах време за мене — училище цял ден.
Всяка есенна вечер се чувствах в плен.
Тя гледаше мене по време на тест.
Как така не знаеш вчера, като то е и фактор днес?
[КУПЛЕТ 2 – DREYCO]
Десетки пръстени по пръстите ми,
май съм властелина.
Опитах пръстен да ѝ сложа,
ама тя е от пластелин, ъх.
Тя е фалшива, ъх.
Скулптура от Господ изваяна,
тя е толкова красива, ъх.
И само да вярваше в него,
и веднага си я взимам
на топло във сърцето ми,
а не като сувенир на рафт.
Дали съм тук сега
или живея във вчера пак?
Нямам идея като цяло,
искам си обратно чувствата.
Съжалявам за това,
че грешно ги раздавах пак.
Бележката пазя,
ама е късно за рекламация.
Ся ми остава само в кофа да я хвърля,
но като камъни в джобовете ми се усеща.
И не знам.
[КУПЛЕТ 3 – CURL]
За да впечатляваш жени,
тук флексват с чужди пари.
Само фенове пишат ми
и искат снимки и фийт.
Глей са как предишния бар над главата лети,
като „Полет над кукувиче гнездо“ — викайте Кен Киси.
Не взимам наркотици, обаче изпитвам триптих.
Трипвам от стих, а не от треви, в ОЦБ хартии.
Наляво подайте ми бийта и глей как го въртим,
със самолета на собствена планета — Малкия Принц.
Извинения имам само за майка ми,
щото е плакала заради нейния син.
Доверие имам само на братята ми,
с тях готов дори и на клад да горим.
Екзюпери, екзистенциалист съм
и лиричен експерт на белия лист.
Тия слова кой ги пише като мен?
А полъха на вятъра ми гали къдравата коса
през отвора на прозореца от синята кола.
Лошо емси ли съм за това,
че не съм от корен квадрат,
а по-скоро със софийски кореняк?
И не мога, не мога да кривя аз моята душа.
Виждам много мрак дори под нощните лампи на родния град.
Затова обикалям с усмивка на лице и сърце на ръкав,
в опит да повдигна надеждата в нас.
[КУПЛЕТ 4 – VXA]
Истината търся, Боже, пази.
По пътя се стъмни и съм тръгнал със светии.
Щото пробвам да дишам, учуден съм, че дишам.
Да сам се движа… bye, Felicia.
Кво кат бяхме луди?
По-помоли в клас.
Моделка захарния час.
Викам: „Baby, газ-газ у нас“,
но беше просто спомен в излишък,
как оставих я като фас.
Демони питат кво стана с нас, но
оставих ги за вчера,
докато запазих си душата
за сега и за днес.
Не мога, не мога да видя конкуренция.
По двамата влизаме и ги убиваме.
Гама, VXA, Dreyco, Curl— слайдват мазно.
[КУПЛЕТ 5 – ГАМА]
Казано накратко, ние сме оцеляващи.
Крайността ни все беше в тези думи неказани.
Злобни погледи, но аз никога не сещам страх.
Врагът на моя враг някакси пак ми е враг.
По булеварда си минавам, зная — там не си.
Но усещам нещо, може би са призраци.
Коя песен ти напомня за него или нея?
Коя есен те разби, помниш ли копнежа?
В кафяви очи търся синьо като нея.
Радиото е на макс, зная — то ме упреква.
Просто ми е навик да съм влюбен в проблема.
И като Paul McCartney — да пея за вчера.
