„Разговор по Булеварда“ е една от най-разказвателните и кинематографични песни в „Спомен в Излишък“. Вместо да разчита на класическа структура с ясни припеви и отделни куплети, песента се движи като дълъг разговор между Гама и Симеон — поток от спомени, въпроси и недоизказани чувства, които постепенно изграждат цяла история. Именно това прави трака толкова различен от останалите в албума. Песента постепенно става все по-меланхолична. Детските сцени с нокията, автобусите и суитчерите преминават към алкохол, скандали, ревност и усещането, че хората вече не се разбират така, както преди. Булевардът, който първоначално изглежда като място за свобода и младост, постепенно се превръща в пространство, където героите се губят един друг.
[ИНТРО]
(Гама)
Не бъркай тва с поредната квартална песен.
Не съм филмар, нямам патлак и животът не е
опасен, както е представен в БГ рапа често.
В краен случай траен спомен носи безнадеждност.
[КУПЛЕТ 1]
(Гама)
Помня този булевард, бяхме само пети клас.
Звънни нокията стара: „Идвай си към нас вече“.
Късна вечер, дрипав суитчер.
(Симеон)
Гошка, автобусът след малко ще мине.
Ще останеш ли с мен или към вас се прибираш?
(Гама)
Засега съм пеш, ела с мен, само ако искаш.
Навънка тихо пръска, мътен спомен се натиква.
(Симеон)
Ако ти е мътен, значи спомен е в излишък.
(Гама)
Мислиш ли?
(Симеон)
Често поразят ме такива мисли,
сещам се и аз за болки от коприва.
Герой в балада, багаж без болка не събирам,
а споменът, ако не трябва, просто не го взимам.
(Гама)
Не го взимаш?
(Симеон)
Животът е булевард.
(Гама)
Вече не сме пешеходци.
Нищо не е същото и темите са нови.
Няма торти на рождени дни, гости без приказки.
Стомни с алкохолни неволи, гонят ни призраци.
(Симеон)
Stephen King истории, меланхолни кошмари.
Скандали, крясък от бара — в мрака не забелязах.
Щот компанията бе важна, а твойта чаша беше празна.
Още тогава трябваше да те питам: „Кво ти става?“
(Гама)
Недей ме отразява, ти видя ли Йоан?
С дамата на рамото — как не го е срам?
Искаше да черпи друга оня скъпия коняк.
Цяла вечер се караха, ти се правеше на сляп!
(Симеон)
Не съм сляп, аз не се бъркам къде не трябва.
Оставих го да прави квото иска отдавна.
Знаеш ли кво ме мъчи? А ти защо го съдиш?
Не търсиш правда, аз зная — тема бе хиляди пъти.
Вчера даде ѝ букет.
За кого го стори тва — за нея или за теб?
Да си признаеш е срамно,
щото не гледаш в нея — гледаше над нейното рамо.
Аплодисменти ли чакаш? Не си левент и го знаеш.
Правиш го за темите, проблемен си, що си траеш?
(Гама)
Добре, така е! Имаш право изцяло.
Половин история, сълзи на моето рамо.
Намръщени лица има във всяка посока,
но кръстът на врата не я прави набожна, Монка.
Кога ти виждаш чуждата тревога?
Все съм трето колело на нашата триколка.
Няма значение, зноят ни прегръща пак.
Всички сме жертви, изгубени по този булевард.
Всичко прощават на влюбен и на мечтател, знам,
а аз съм и двете, щот мечтата ми е любовта.
[ПРИПЕВ]
(Гама)
Почвам да мисля, че тези очи не са само за мен.
Ако съм излишък, моля те, кажи ми и няма проблем.
В капан съм на спомен, мой суичер забравен в твоя шкаф.
Небето се роси, парфюм все се носи по тоз булевард.
[КУПЛЕТ 2]
(Симеон)
Мечтател в любовта, ходиш в двете посоки.
От булеварда на гърба спомени носиш.
Не ти ли писва от лъжи, дежавюта забрави?
Знам, че е трудно да мълчиш, но слушай ти.
Не бъди роб на спомен — знай, че прошката е важна.
И знай, че Бог, той може твоите грешки да поправя.
Стрела от Купидон най-силно се усеща,
а споменът от любовта никога не е пречка.
В тъмнината на другаря аз подавам ръка.
Имам въпрос към теб — не отговаряй сега:
като бъдещето те срещне с вчера,
ще я прегърнеш ли или ще мълчиш с нея?
