Повтарящото се „Помня“ действа като основен мотив на песента и създава усещането, че разказвачът прелиства стари моменти, опитвайки се да разбере къде точно всичко се е променило. В началото спомените са детски и почти невинни, но с развитието на песента те постепенно се превръщат в болезнени фрагменти от приятелства, любов и лични загуби.
Като интро, песента не разказва завършена история, а по-скоро подготвя емоционално слушателя за останалата част от проекта. Тя задава меланхоличния тон на албума и представя една от централните му идеи — че най-трудно се забравят именно „излишните спомени“, които остават дълго след края на хората и моментите, към които принадлежат.
[КУПЛЕТ 1]
Помня те от когато още не можехме да пишем.
Помня имаше бяло по ръкава на твоя суичер.
Помня имаше черно под ноктите на твоите пръсти.
Помня всичко изцяло, душите ни пъстри.
Помня беше отдавна, не се молехме да завършим.
Помня твоята правда, враговете да скършим.
Помня аз всяка мравка, която бавно настъпи.
Помня аз всяка рана, която сякаш заслужи.
Помня в локвите скача, омърси нови обувки.
Помня, спомени плача, загубих новите музи.
Помня снимахме филми, и телефоните пълни.
Помня бяхме и умни, докато не се тъмни.
Ти помниш ли?
[КУПЛЕТ 2]
Помня кво си помислих, кат те видях за първи път.
Помня носеше синьо и на врата си златен кръст.
Помня, че се усмихна, после разговор не помня.
Роклята ти грееше, под слънцето самотна.
Помня как смееше на глупавите ми шеги.
Помня как после твоите тайни си сподели.
Помня часовете, в които бяхме сами.
Помня напрежението, кат ти се приближи.
После не помня нищо, и главата ме боли.
После спря да ми пишеш, почнах да пиша глупости.
После спрях и да мисля, почнаха странните погледи.
После останаха само излишни спомени.
