„Ледени“ е една от най-социално насочените песни в „Спомен в Излишък“. Докато голяма част от албума разглежда любовта, носталгията и личните спомени, тук Гама обръща поглед към хората около себе си и към начина, по който обществото се отнася към различните, чувствителните и затворените в себе си хора. Основната идея на песента е проста, но тежка — хората не са родени жестоки, а постепенно стават „ледени“ заради средата, страха, самотата и натрупаните разочарования. Студът се усеща в отношенията между хората, в подигравките, в безразличието и в неспособността да покажеш топлина към другия. „Ледени“ служи и като символичен отговор на въпроса защо Георги Байрактарски изоставя стария псевдоним Ice G и започва да се представя като Гама. Финалът на песента директно противопоставя двете идентичности — старата, изградена около „леда“, и новата, представена чрез идеята за „широка гама“ от емоции, теми и човешки преживявания. Така песента не е просто социален коментар, а и манифест за личната му промяна като човек и артист.
[ПРИПЕВ 1 — Гама]
Защо сме толкоз ледени?
Кажи, сме толкоз ледени?
Нима не ни стигат всички тези студени дни?
Защо сме толкоз ледени?
Кажи, сме толкоз ледени?
Вярвам, че може заедно да бъдем по-добри.
[КУПЛЕТ 1 — Гама]
Колко струват дузина усмивки?
Искам да си взема и да ги раздам на всички.
Може би така ще стопим леда.
И без това достатъчно студено е навън.
Пошли изрази, лоши навици,
глупави слухове, че прошките са пагубни,
безразсъдни предразсъдъци навсякъде.
Не веднъж сочим с пръст всяко добро дете.
Поливай цветето със студена вода.
Как оцелях — още по-странно — как не съм като тях в тази
студена война с нашите спомени.
Топлината идва от фразата „Помниш ли?“
Юноша бледен, с поглед черен, качулка на глава,
цигара между пръстите, не се прибирал у дома.
Отдавна не вдига на мама, не признава — тъжен е.
А тя му пише: „Вървиш по тънък лед.“
[ПРИПЕВ 2 — IMP]
Колко би дал, за да не сме ледени?
В тези студени дни трудно е да си себе си.
Изгубени в потребности,
фалшиви скъпоценности, безценности.
[КУПЛЕТ 2 — IMP]
Не сме лоши хора, просто ни е студено отвътре.
Всеки иска истината, докато не я срещне.
Понякога съм готов и с голи ръце да бръкна,
за да изтръгна т‘ва сърце, за което направих много грешки.
Реалността боли повече от лъжата.
Гледам света през очилата, но са тъмни стъклата.
Гласът в главата ми обеща, че всичко ще е наред.
Топлината е вътрешен избор и не идва от предмет.
Любовта не е пръстен, смелостта не е обида.
Същността не е повърхност, интелектът е перспектива.
Ако нещо си отива — му пусни ръката.
Най-лесно се умира, ако не си си в средата.
Защо сме ледени? Какво ни промени?
По-близки от всякога в пространството,
но всъщност сами.
Усещаш к‘во ти казвам, щот си го мислиш и ти.
А топлината вече идва само от преживяни спомени.
[КУПЛЕТ 3 — Гама]
Лица с неизвестни истории, купища спомени.
Любопитен съм как минават тези чужди дни.
Имах срамежливо момче в класа веднъж.
Предпочита розова блуза, не бе добре дошъл.
Не играе футбол, не ходи на фитнес,
не сме го виждали да заглежда момиче.
Всички гледат и се смеят, а той стои си тихо.
Те го мразеха, щото обича различно.
Седеше до момичето на първия чин.
Беше тя отличничка, не носеше грим.
Не я приемаха и защо — не зная.
Питаха я само: „Имаме ли домашно?“
Бърза да помогне на когото и да е.
Учителите знаят — тя е добро дете.
Но класът я мрази, правят се на непознати.
Чакат момента, в който тя да сгафи.
Слухове, тиради — такава не са виждали.
Кожата по-тъмна, с такава не бяха свикнали.
Нощем мисли си:
„Защо сме толкоз ледени?“
[АУТРО — Гама]
Не искам да съм студен, не искам да съм лош.
Не съм злопаметен, не помня онзи глупав спор.
Не искам в мен да виждат грях или да изпитват страх.
Искам за хората в тъмното да бъда светлина.
Добре дошли, музиката е за теб —
срамежливото дете, момиче или момче,
което пази думите само за себе си.
Говори чрез мен, думите си запази.
Това е балансът, дай си шанса, твоето време.
Широка гама — не искам вече да съм леден.
