„Деца / Слънчеви тиради“ е една от най-личните и съзерцателни песни в „Спомен в Излишък“. Тя е разделена на две тематично свързани части — първата е болезнен поглед към изгубеното детство и порастването, а втората постепенно преминава към примирение, надежда и приемане на времето.
Част I — „Деца“
[КУПЛЕТ 1]
(Гама)
Вчера пратих стара снимка на един приятел
С училищна униформа и косата ми ужасна
С огромни усмивки, едвам се познавахме
Той просто ми написа: „Добре че пораснахме.“
Не можах да се съглася.
Не живея в миналото, не успях да го възкреся.
Не е грях да си спомням аз,
но се боя — за невинността аз още скърбя.
И какво да правя, кат споменът тежи?
Говоря им през радиото като Бъмбълби.
Ся играчката на рафта хваща прах, тате каза
ще порасна и тогава няма да ми трябва.
Мисля, че денят дойде.
Просто нищо не е същото, не съм дете.
И с хора, с които играхме, едвам казваме „здрасти“.
Сега не мога да разпозная гласа на брат ми.
Толкова бързо растат.
Баба почина преди да я видя с бяла коса.
А на дядо никога не му потрябва бастун.
Не успяха да ме видят в абитуриентски костюм.
[ПРИПЕВ]
(Bon V)
Няма връщане назад, не, не, не.
Няма връщане назад, не, не, не.
Няма връщане назад, не, не, не.
Няма връщане назад, не, не, не.
И ми е трудно да призная, че често плача.
Често плача за това.
[КУПЛЕТ 2]
(Гама)
Трудно се свиква, че детството вече спомен е.
Празничната маса не изисква още столове.
Слънцето не свети както светеше преди.
Не бяха виждали момче с обеци.
Плюс тва нямах аз тези техни интереси.
За да се включа, купих си блуза на Меси.
С други думи — изгубих себе си,
затова в днешни дни ще откажа дискотека,
пришълец съм, не ме мисли.
Защо бързаш да пораснеш?
Като бях като теб, аз боях се.
Просто гледам стари снимки с истинските усмивки.
Едвам виждам прилики в дните ми безгрижни.
С играчка в ръчичка и с енергия излишна —
просто сме толкова различни.
И ето, минаха си дните, няма връщане назад.
Бог даде ми юздите, трябва да се поведа.
„Добре дошъл в истинския свят“ — кимам с глава,
но е трудно, щото мисля — детството си пропилях.
Опитвам се напред да гледам въпреки това
и да свикна, че повече никога няма да сме деца.
Част II — „Слънчеви Тиради“
(Гама)
[ПРИПЕВ]
Извини моите слънчеви тиради.
Усмихни се — светлините са по-важни.
Дните ми са еднакви, но твоят поглед
ми казва, че е по-добре щом е пролет.
[КУПЛЕТ 1]
Аз съм само на деветнайсет, но умът ми е стар.
И за утрешното утро любопитен съм аз.
Приятелствата избледняват, хората се разделят.
Учениците завършиха, бащите се гордеят.
Те бяха ученици някога също.
Намирам това за красиво, но и за тъжно.
Щото животът продължава, продължава.
Не мога да предскажа — представям си и се радвам.
Раста, после остарявам, истории ще разказвам.
Косите ще побеляват, душата ми си остава.
Спомени не ще забравя и внука ще отегчавам
с моите дълги истории, после аз ще му кажа:
[КУПЛЕТ 2]
Нова цветова гама слънцето откри за мен.
Второ детство изживявам сякаш всеки ден.
И е различно, но по хубав начин.
Булеварди, по които вървяхме кат малки, носят славни спомени.
Люлките и пързалките знаят нови деца.
Връстници с автомобили, а не с нова игра.
Всичко ще е наред, почвам аз да си мисля
и май че свиквам, шептя тази нова молитва.
