„Нотификация“ е шестата песен от албума „Апострофи“, едно леко и модерно любовно парче, което носи нотка на нежност и носталгия. Създадена в поп-рап стил, песента улавя емоцията на младата любов, която, както се разказва, продължава да се завръща в различни форми до края на траклиста.
Първоначално планирана за микстейпа „1973“, „Нотификация“ намира своя дом в „Апострофи“, където получава заслуженото внимание. Продукцията е лека и ефирна, с модерен подход, който съчетава мелодични вокали и плавен рап. Звукът е изпълнен с позитивни вибрации, които контрастират с по-дълбоките и по-интензивни моменти в албума, предоставяйки освежаваща пауза за слушателя.
Текстът на „Нотификация“ е прост, но емоционално богат, разказвайки за ежедневните моменти, в които една любов се проявява – от малките съобщения на телефона до големите жестове, които остават в сърцето. Това е песен, която не само пленява със своето послание, но и подготвя слушателя за по-големите теми, които предстоят до края на албума.
[ПРИПЕВ]
Сърцето си работи, умът ми не разбира,
но може би така е по-добре.
Приятели говорят, гледат и се хилят,
винаги щом тя говори с мен.
[КУПЛЕТ 1]
Различни светове се срещат,
различни чувства те усещат.
Беше просто съученичка, все е много тиха,
гледаме с усмивка, глупави въпроси все ме пита.
Иска да говорим, не знае за какво,
дори и да спорим, за нея все едно.
И не разбирам, тя започва разговора,
спами в чата, докато не отговоря.
[КУПЛЕТ 2]
С фенки се запознавам, казват имената,
буквално са еднакви, веднага ги забравям.
Приятели питат ‘що не взимам номерата,
аз им викам, ‘щото просто не ми трябват.
Само нея виждам, почвам да премислям,
тя ли е различна? С окото ми намига.
Очи съм виждал много, тези са специални,
плувам в небето, летя из океани.
Винаги започва със „здрасти“ или „как си“,
после разговори и скрити малки знаци.
После пита: „Искаш ли да излезем?“
и ето, аз пиша ѝ песен.
[МОСТ]
И ето, аз пиша ѝ песен.
И ето, аз пиша ѝ песен.
Искаш ли да излезем?
И ето са, пиша ѝ песен!
[КУПЛЕТ 3]
Много въпроси, не искам отговори,
обичам като ние си говорим.
А дори не знам защо, дали я харесвам,
може би тя мене да, и за т’ва я тествам.
Гледам как ме гледа, почвам да се смея,
унесен си пея, пиша за нея.
Дали ще се познае в тези стихове?
Живи и здрави, ‘щото рискове поемам.
Тя след мене тича, аз пък не я спирам,
поетът просто иска да е обичан.
Време доста мина, вече не ми сийнва,
и започвам да се питам.
Вече аз ѝ спамя, тя не отговаря,
питам се защо, питам се какво стана.
Обсебен от камбана, не искам да го кажа,
но стоя и чакам нотификация.
[АУТРО]
Хайде, пиши ми.
Хайде, пиши ми, отговори ми, щото писах отдавна.
Хайде, пиши ми.
Хайде, пиши ми, работи имаш? Глупости! Хайде, пиши ми.
Но! ти-фи-ка-ци-яяя
Но!
