„Главен Герой“ е римейк на оригиналната по-тъмна и тежка версия от микстейпа „Черна Пеперуда“, но в „Апострофи“ песента преминава в ново, по-светло и спокойно звучене. Тази версия е много по-оптимистична и вдъхновяваща, но текстът остава с много дълбок социален подтекст.
Въпреки слънчевото и приятно звучене, „Главен Герой“ съдържа силна критика към обществото и популярната идея, че всеки е „главен герой“. Тази критика се проследява през всички три куплета и моста, като се разглеждат темите за индивидуалността, състезанието за внимание и признание в съвременното общество, както и как общественото мнение поставя хората в роли, които често не отговарят на истинската им същност. Песента подчертава и липсата на емпатия в съвременния свят – всеки се стреми да бъде „главен герой“, но в процеса на търсене на внимание и успех, хората често забравят за чувствата на другите и игнорират техните страдания. Липсата на съпричастност и егоцентризмът са част от съвременната динамика, в която всеки гледа предимно на себе си.
Песента разглежда тези социални проблеми, но въпреки сериозния си текст, припевът е изключително заразителен и подтиква към пеене и танцуване, създавайки контраст между веселото настроение на мелодията и сериозните въпроси, които се разглеждат.
[ПРИПЕВ]
Искам аз да съм главният герой,
да крещя „светът е само мой!“
Събуди се или спи, изборът е само твой.
Но аз съм главният герой!
[МОСТ 1]
Милиони истории за разказване, всеки има,
стотици проблеми за оплакване, вече стигат.
Дузина схеми за изкарване, всички дирят,
десетки сметки за плащане, всички крият.
[КУПЛЕТ 1]
Всеки има история, еднакъв сюжет,
кой е главният герой, на корицата отпред?
Щом същите истории постоянно се повтарят
за страх, победа, промяна, загуба, края.
Всеки е критик, но никой не иска критика.
Мислиш се за специален? Добавен си в списъка.
Познавам много хора, от т’ва заслепени.
Надявам се да знаят, че правят тъпи грешки.
Очаквам много хора, да направя бесни,
нямат представа, че тези мисли са вредни.
Млади и богати, животът да е лесен,
сякаш целият свят пее еднаква песен.
[МОСТ 2]
Милиони истории за разказване, всеки има,
стотици проблеми за решаване, вече стигат.
Дузина клишета повтарят се, нека спират.
Десетки планове отлагат се, вече стига.
[КУПЛЕТ 2]
От самото начало до същинската кулминация,
всеки иска да живее в своята фантазия.
Всеки работи за собствените си желания,
следователно, в България няма никаква емпатия.
Хората са хора, няма съмнение.
Синдром на главния герой, усещам лицемерие.
Мразим и завиждаме, буквално сме еднакви.
Искаме едно и също, гоним едни печалби.
Имаш проблеми? Не си пръв, не си последния.
Всеки тийнейджър минава през депресия.
Всеки по-тъп от другия, но другият не зачита.
Чувствам се сякаш живея сред NPC-та.
Искат защита, но не питат за помощ.
Всеки заслепен от глупавата си гордост,
но без помощ, животът няма как да е лесен.
Всеки човек пее една и съща песен.
[МОСТ 3]
Милиони истории за разказване, вече стигат.
В стотици глупости вярваме, все не спират.
Дузина врати за отваряне, всички дирят,
десетки филми все очакваме, вече ми писна.
[КУПЛЕТ 3]
Роден по средата на историята, не започва с мен,
един кадър е един нормален ден.
Един голям проблем е просто малък момент
в историята на света, нищо не можем да спрем.
Всички ние ще умрем преди финалните надписи.
Тази градина е пълна с нарциси.
(Нарцисти!) Т’ва сме всички, нашата природа,
родени пред прожектори, ние сме хора.
Разказваме истории, търсейки значение,
поставяме се в центъра, търсейки смирение,
но няма да намерим, вечна ирония.
Вечно всеки иска да е протагониста на история.
Истории десетки, за човека и света,
доброто злото, живота и смъртта.
Споделям моята, с моя микрофон,
автобиография, на име апостроф.
