„Струмско“ е третата песен в траклиста на албума „Апострофи“ и едно от най-емоционално наситените парчета на Ice G. Родният квартал на изпълнителя в Благоевград оживява в тази носталгична и дълбоко лична песен, която съчетава реални спомени от детството му с поетична символика и културни препратки.
Текстът разказва за безгрижните дни, когато Георги и приятелите му играят на гангстери в 5-ти клас, вдъхновени от игрите и филмите, които са обожавали. Тази безметежност обаче постепенно отстъпва място на по-сериозни реалности, след като детските игри приключват в 7-ми клас. Тази трансформация бележи не само края на една епоха от живота му, но и началото на нова, където решенията и отговорностите започват да играят все по-важна роля.
Централна роля в песента има бабата на Ice G, чийто думи и съвети отново се преплитат в историята. Нейното присъствие е не само като фигура на мъдрост и подкрепа, но и като глас на миналото, който продължава да влияе на настоящето. Тази връзка с баба му е подчертано важна за целия албум, като тя се появява във важни моменти, свързващи младостта му със зрелостта.
Звукът на „Струмско“ е изключително автентичен и личен. Песента включва семпли от реални клипове от детството на Ice G, които добавят неподправена емоционалност и документален елемент към атмосферата. В припева се чува семпъл от култовата видеоигра Grand Theft Auto: San Andreas, подчертавайки влиянието на попкултурата върху младостта му и връзката между фантазията и реалността, които формират спомените му.
„Струмско“ е много повече от песен – това е звукова картина на едно детство, което въпреки своята обикновеност е оставило траен отпечатък върху изпълнителя. Това е и своеобразен мост между миналото и настоящето, който показва как корените и спомените ни оформят като личности.
-ЧАСТ 1-
[ИНТРО]
Това е Grove Street!
Това е Grove Street!
[ПРИПЕВ]
Не се прави, че не знаеш, хоми!
(Струмско!)
Не се прави, че не знаеш!
Не се прави, че не знаеш, хоми!
Т’ва е, т’ва е, т’ва е, т’ва е Струмско!
[КУПЛЕТ 1]
Когато бях пети клас, бяхме аз и моите хора.
След даскало по цял ден сме на двора.
Нямаше умора, само с тях си играя,
без пари в джоба обикаляхме квартала.
С наш’те глупави бели забърквахме се в беди,
казвахме шеги, не можем мирно да седим.
Така беше цял ден до късен час,
после питахме дали може да останат в нас.
Усилваме до край – нека бъде шумно,
няма да спи никой никога вече в Струмско.
Изглеждахме невинни, но умът ни корумпиран,
комптънски мечти, хвърлят термина „филмиран“.
Животът беше филм, не бях проблемно дете,
филмарите бяха тези, които искаха проблем с мен.
Срамежливо дете, с огромни мечти,
остави ме да живея детството ми.
[КУПЛЕТ 2]
Царете на улицата, беше пълно с деца.
„Пазете тишината“, ние сме против това.
Ламбото е колело, в ръката с патлак,
за нас не е играчка, бумти бийт на 2Pac.
Професия: гангстер, в раницата учебник,
след даскало т’ва беше нашият делник.
Детската площадка беше наша територия и
виждаме целия Струмско през нашия мерник.
Не сме играли криеница, всеки беше бандит,
нямаше гоненица, имаше Grove Street,
и на всяка жица имаше кецове високо,
маркираме улицата, знаеш нося графит.
Лудо шумни, струмски нинджи, крещим навън,
старци ни гонят, кажи ми как да останем анонимни?
Не ми давай съвет, ‘щото няма да слушам,
не ми говори за т’ва, ‘щото хич не ми пука, просто!
[КУПЛЕТ 3]
Аз и моите хора бяхме неразделни,
7-ми клас е към края си, нужни са промени.
Дойдоха бързо, спряха да ме зачитат,
с имена ме наричат, почват да обиждат:
обицата, русия бретон, моите рими и песни –
уж тези години трябваше да са лесни.
Със сълзи в очите тичам из квартала,
отивам на гости на баба.
-ЧАСТ 2-
[КУПЛЕТ 1]
Направи баница, избърса моите сълзи,
сякаш беше празник, да, после играхме игри.
Все пак реших да я питам за съвет,
к’во да правя с тези хора за напред?
Тя каза: „Думите, Георги, думите са всичко,
бъди истински, бъди истинска личност.
Дано ме чуваш, но нека истината кажем –
за някои хора не си струва да плачем.
Както и красивата червена роза има бодли,
така ще имаш с тях добри и лоши спомени.
Ти си добро дете, и виждам ти разцвета,
но хубавите ябълки ядат ги прасета.
Зат’ва внимавай на кой си даваш времето,
пази всяка секунда, т’ва го знай перфектно.
Каквото и да правиш, знам ще има успех,
‘щото си сериозен човек и Бог е с теб.“
[МОСТ]
Слушай са, качвай се, слагай си колана,
палиме, караме, отиваме в квартала.
Музика до край, най-вече на светофара,
време мина, и Георги, той порасна.
Главната улица вече дава ми носталгия,
хора, коит’ обичам, има хора, които мразя,
хора, коит’ почитам, има хора, коит’ ме дразнят.
С хора имам спомени, и няма да забравя.
[КУПЛЕТ 2]
Мисля, че съм пораснал, има още накъде,
все пак съм още срамежливо дете.
Има още к’во да уча на дузина теми,
не разбирам ‘що Cole се извини на Kendrick.
Още не разбирам как работи светът,
как работи човекът, как работи съвестта.
Животът е път, а по него е трудно,
до където стигна аз, ще крещя: „Струмско“!
