„Думите са Всичко“ е фраза, която чухме за първи път в третата песен от траклиста на „Апострофи“ — „Струмско“, когато бабата на Георги, Таня Байрактарска, я казва. Тази фраза се връща в тринадесетата песен от албума, но в много по-тъмна и тежка светлина. Силният соул семпъл „you are my everything“, напомнящ на звученето на Kanye West от 2004 г., подготвя атмосферата на песента, в която доминират тежки и дълбоки звуци, създавайки усещане за напрежение и интензивност.
Първоначалната версия на „Думите са Всичко“ е непусната и не е чувана от публиката. Албумната версия, която първоначално е била планирана като ремикс, обаче надделява със своето по-агресивно звучене и предизвикателен текст. Тежките бийтове и дълбоките лирики поставят акцент върху силата на думите и тяхната способност да променят съдби, придавайки на песента сериозен и интимен характер.
В контекста на целия албум, „Думите са Всичко“ служи като предвестие за грандиозния финал на „Апострофи“, сигнализирайки, че емоционалният и тематичен възход на албума е на път да достигне своята кулминация.
[ПРИПЕВ]
Аз съм объркан, сам съм си виновен.
Там съм, където ритъмът е вечен.
Хората не са, и т’ва ме притеснява.
Чудя се кога при нас ще дойде краят.
Мислите в главата често те са двойни.
Моята дилема, сумати въпроси.
Два персонажа рисуват те пейзажа.
Думите са всичко; т’ва е повече от фраза.
[КУПЛЕТ 1]
„Думите са всичко, по-скъпи от диаманти.“ –
Учат ни т’ва от когато бяхме малки.
„Не обиждай, не лъжи“ – приказки празни.
Те не слушат, пак си псуват и пак не пазят тайни.
Не е забавно, като се случи и на теб.
Думите удрят силно; пожелавам ти късмет.
Около мен лицемери, Боже!
Един друг се лъжат, колко са жалки, помощ.
Как да вярвам на който и да е?
Стига бе, зад гърба си ножове, на лицата усмивка.
Приятели са врагове и вече ми писва.
От фалшиви усмивки остана само ритъм.
Слабост или сила, или може би и двете?
И двете крия в тези куплети.
Двете страни на монетата в главата на човека.
Ези-тура, коя страна? И двете има поета.
[КУПЛЕТ 2]
Думите ми са всичко; само аз мисля така!
Преобръщам драма и травма в пресни слова.
Ако няма тежест в песен, то аз съм празен.
Истината боли и за това съм мразен.
Т’ва е свят от лъжи; какъв е цвят на сълзи?
В друг живот съм бил син винил, плоча ехти.
Моля се за тъга, за да рапирам така.
Тишината лекува, но чувам само мълва.
Чувам имена; останаха само букви.
В небето апострофи, точки, запетайки, думи.
Само аз ги виждам, само за мен, за всичко.
Сякаш само аз влагам малко смисъл във всяка мисъл.
Намирам себе си в празен лист; т’ва е риск.
Кат’ ме видиш с химикал, пич, не дразни.
К’вото и да стане с мен, изборът той мой е,
дори ако ме мислят за жалко апострофче.
[КУПЛЕТ 3]
Думите са нищо, каза немият на глухия.
Задава се буря; чули я? Т’ва е музата.
Дава тъга, дава радост също.
Опитвам се да съм чист; около мен всичко мръсно.
Така и преди; съвременни спомени.
Подиграват се и мразят тези с възможности.
Игнорират короната; гледат моите корени.
Бурята оставя моите клони отронени.
Онази буря царува в главата ми.
Облаците закриват градината в душата ми.
Непостоянният сплин се завръща; Епистроф!
Постоянен е вече, прегръща, лоша любов;
не иска да ме пусне. Ноември ще ме довърши.
Стиска силно гърба ми; ще ме скърши.
Думите са всичко; не мислиме еднакво.
Само тъгата вечна, всичко друго за кратко.
Стиховете плачат; май и те мразят.
Споделям само на тях и май вече ги дразня.
Любимите ми хора, продукт на тази отрова,
гледат ме със злоба; така вече не мога,
почвам да се роня. Рони се мойта броня.
Сега аз коя версия съм на апострофа?
Сила или слабост?
В края на деня съм сам, свикнал за жалост.
Животът става все по-тъмен; кога пък беше бяло?
17-годишен, кога напуска мойта младост?
Тези инструментали са повече от звуци.
В тези барабани бурята изгубих.
Въпреки факта, че оставаме нечути,
когато напуснем, ще останат само думи.
