Първоначално озаглавена „Въпроси“, песента „Въпросителен Знак“ заема четвърто място в траклиста на „Апострофи“ и е един от личните фаворити на Ice G. Този експериментален трак изследва по-спокойната и интроспективна страна на албума, служейки като момент на затишие сред енергията и динамиката на предишните песни.
С минималистичен, но завладяващ припев, „Въпросителен Знак“ улавя колебанията и несигурността на младостта, разказвайки за моментите, когато въпросите надделяват над отговорите. Простотата на припева е умишлено решение, което му придава хипнотичен ефект, позволявайки на слушателя да се потопи в атмосферата на песента.
Особен акцент е поставен върху бийт суича, който променя ритъма и емоцията на песента в средата ѝ, като същевременно запазва плавността на прехода. Тази промяна не само добавя дълбочина към композицията, но и подчертава разнообразието в музикалния стил на Ice G.
Финалът на песента завършва с повторението на фразата „Сила или слабост“, която е лайтмотивът на целия албум. Това служи като напомняне за централния въпрос, който преминава през всички песни – как се балансира между двата полюса на човешкото съществуване.
-ЧАСТ 1-
[КУПЛЕТ 1]
Непостоянен сплин, често той се мени,
моите приятели мислят и мислят злини.
Страх от промени, но от тези същи игри,
премисляйки всичко, имам още въпроси.
Защо сме тук всички, разделени от термин „страни“,
различни езици, пленени от религии.
Фалшиви приятели, общност със затворени очи,
пожари, войни, затвърди атеист.
Правилният път ли е т’ва? Аз пък де да знам,
много въпроси, в стаята си пиша сам.
Роман в стихове, сложен разказ,
ако имаш любов, защо не я показваш?
Защо пак търсим т’ва, което мразим?
Защо т’ва, което обичаме, не пазим?
Меланхолични спомени, душевни агонии,
лято идва, защо съм като есенен лист?
[ПРИПЕВ]
И въпроси,
толкова въпроси, толкова въпроси, толкова въпроси.
въпроси и въпроси.
(Имам въпроси, имам въпроси, имам въпроси.
имам толкова въпроси.)
[КУПЛЕТ 2]
Смисълът на живот, наистина ли е пластмаса?
Злато на ръката и пълна мойта маса.
Дрехи аз слагам, угаждам, бърза колата,
злато навсякъде, но бронзов е моралът.
Гняв във мен го крия, чупя химикала,
наказват мойто добро и с мен си играят.
Т’ва гняв или тъга? Как мир да намеря,
мир да създам и мир да спечеля?
Пиян е умът ми, кога ще изтрезнея?
К’вото и да стане, няма да кажа, че е депресия.
Искам метаноя, искам метаморфоза,
но има остри бодли на най-красивата роза.
Черни крила на най-красивата пеперуда,
празни сънища, ‘щото не сънувам.
Светът е суров, имаме ли смисъл?
Лети във вселената всеки организъм.
[КУПЛЕТ 3]
Какво е любовта? Често се питам.
Съществува ли тя? И дали ще я изпитам?
Едва ли, зарад’ тез’ морали, т’ва поколение.
Нямаш пари? О, побежали! И то без съмнение.
Непостоянни, фалшиви, коварни, но страхливи,
така са много, дай Боже да не са всички.
Живеем в постоянен цирк, постоянен филм,
носят непостоянен грим, непостоянен парфюм.
А тези момчета, никой не ги е възпитал,
дразни ме да знам, че т’ва е бъдещ родител.
И така този кръговрат, той продължава,
мисля, че трябва време за мен, да се оправя.
Виж и чуй, краят на май, той наближава,
скоро е лято, и може би няма да страдам.
Скоро е лято, и може би няма да страдам.
Скоро е лято, и може би няма да падам,
но имам въпроси…
-ЧАСТ 2-
[ИНТРО]
И не знам какво правя. И не знам какво става.
И не знам, аз пак падам. И защо ли аз страдам?
Т’ва кой ли е сега? На кой са тези слова?
На рапъра или поета?
Ice G или Георги?
Кой има толкова много въпроси?
Кой не споделя техните болки?
Коя страна на този апостроф е?
Коя страна на този апостроф е?
[КУПЛЕТ 1]
Може би твърде лоялен, недостатъчно потаен,
пълни джобове, но, хоми, в душата пак съм празен.
Мразя да се хваля, но явно трябва,
скромността ме дърпа надолу, с нея съм скаран.
Търся мир с огледалото, ако не с него – с кой?
Всеки тук се мисли за главен герой.
Никой тук няма да те пита как си,
няма субективност, само твоите факти.
Друг няма тъга, само ти в твоята глава.
Няма никой проблеми, само ти и твоите тъпи схеми.
Фокусирай се върху важното,
‘щото ще си тръгне, но няма да бъде забравено.
[АУТРО]
Фокусирай се върху важното,
‘щото ще си тръгне, но няма да бъде забравено.
(За т’ва:)
Скъпи, мене извинявай, хоми,
ако се сдобрим, ще имаме ли въпроси?
Скъпи, мене извинявай, хоми,
ако се сдобриме, ще имаме ли въпроси?
