„Апостроф“ е дванайсет минутният и емоционален финал на албума „Апострофи“, който обобщава цялото пътуване на Ice G в музикално и тематично отношение. Песента е наситена с вътрешни конфликти и чувства на болка, но също така носи усещането за надежда и борба с промените, които идват с порастването и зрелостта.
В началото на песента се връща пианото от „Пролог“, което служи за връзка с началото на албума, като тематично подготвя слушателя за финала. Първият бийт и припев са изпълнени от spaecii, като музиката прелива през различни емоционални състояния, с по-динамични и спокойни моменти, които отразяват двойнствената същност на темите в албума.
Текстът е наситен с историята на Ice G, който разказва за своите вътрешни страхове, болка и стремежи, но също така и за надежда за промяна — с явен страх от самата промяна. Тази несигурност и конфликт между желанието за развитие и страхът от неизвестното е основна тема в песента и албума като цяло.
Между двете части на песента, които преминават през бийт суич, се включва рецитал на стихотворението „Сила и слабост“, написано от братовчедката на Георги, Таня Байрактарска. Това стихотворение добавя дълбочина и контекст към основната тема на песента, като изразява борбата между вътрешните сили и слабости, които съпътстват растежа и прехода в живота.
Песента завършва с рецитал на стихотворението „Апостроф/и“, което обобщава темите от албума и символизира края на този етап от живота на Георги, но също така оставя отворен въпрос за бъдещето. Това е един емоционален, музикален и поетичен завършек, който обединява всички основни послания на албума, като отправя поглед към новото начало и възможностите, които предстоят.
-ЧАСТ 1-
[КУПЛЕТ 1]
Ауо, здравейте хора, как сте? Аз съм Георги.
Апострофи – мечти и пороци,
нормална история за нормално дете.
Тайна в моя дневник стана музикално есе.
Роден, 18-ти април, 2007,
от както дишам, искам да стана легенда.
Мечти много, целя се, за да олуча.
Т’ва, което ми предлагат, са начини да ги счупят.
Записах малка песничка 2018,
„Ежедневие“, време мина и пораснах.
Не получих нищо повече от подигравка.
6 години минаха, дали се повтаря?
Писна ми, от както станах гимназист,
само ми викат ми бъди реалист.
К’во е тва реализъм? Ще правя к’вото искам.
Нека после реалността да се подрежда както иска.
Апострофи.
[ПРИПЕВ]
(Spaecii)
What kind of man will I be today?
Will I go, or will I stay?
In my bed, let me decay.
I’m too far gone; no, you can’t pray for me.
[КУПЛЕТ 2]
Сила или слабост, горест или гордост?
Велики като апострофи, горе и долу.
Най-отгоре, най-отгоре, но пак ме забрави.
Чуй ме, хоми, чуй ме, хоми, ще съжеляваш.
Намирам сила в слабостта ми, слабост в силата.
Колко бързо мина лятото и тук е зимата.
Има к’во да разкажа, повярвай,
и доброто, и лошото ще влезе в стих, два и.
Колко пъти аз ще променя този траклист?
Пак няма да намеря капка мир и.
Т’ва е проблем, т’ва е голям проблем.
Надявах се моят лек да идва от концерт.
Няма да се спи нощес, разбрах го по пладне.
Ден без стрес, какво иска да загатне?
Пълни строфи вече само за моето здраве.
Дневникът стана тетрадка с рими, благослов.
Проклятие, което не може да се махне.
К’вото и да стане, ще остана апостроф.
Аз съм оксиморон,
лов на емпатия с патрон.
Дръпни спусъка, могат да те спрат, но не искат.
Говориш им в песни, те пък пеят припев.
Синекдохи не стигат да обясня, но мога.
К’вото ти дава щастие, ти дава и болка – Апострофът.
[КУПЛЕТ 3]
Ще ти простя всичко, ако докажеш, че е поетично.
Не съм обиден, но смисъл да беше по-етично.
Огледалце, огледалце, що си толкоз’ тихо?
‘Щото като си говориш сам, не чуваш нищо.
Давай, разгневи се, нека знаят, псувай всичко.
Но нека не знаят, отчаян, лутай се скришом.
И ако питат, аз т’ва го наричам поетично,
‘щото като е в песен, е уж по-етично.
Етика, к’во е т’ва, пиша в кръв, нямам мастило.
Искам аз свобода, аз съм стръв. Ясно, изтривам.
Глупости, луд си ти, аз не три- не трия нищо.
Чу ли ти? I-C-E, той е жив, а ти си никой.
Вечен съм, бесен съм, аз не съм т’ва, което мислиш.
Летен дъжд, нежен сън, аз не спя, а много искам.
Аз съм роб, без любов, свят суров, да бягам искам.
Ти си роб, без любов, апостроф – свободен в ритъм.
[КУПЛЕТ 4]
Този, който няма тайни, има най-много.
Откъде знам ли? От личен опит просто.
Минах през доста, но не казах нито дума,
с идея да разкажа мойта болка в албума.
Чакам добрите дни да пристигнат,
всеки трябва да плаче, но кога ще се усмихна?
Вече уж завърших тая песен, пиша отначало,
много рано, слънце не е изгряло.
Постоянно търся стария Гого,
постоянно между тих и споделящ твърде много.
Да разкажа всичко т’ва, значи страх ме е.
Слагам всичко на А, ‘щото нямам план Б.
Дали ме гледат отстрани кат’ странното дете?
Пука ли ми или не, вече не знам, т’ва проблем.
Силен или слаб апостроф, пак не оценен.
Казах, правя стихосбирка, смееха се на мен.
Фалшиви приятели не споделят песните ми.
Мога и без тях, и без т’ва са временни и
мислят, че не пиша аз, с дарба съм се сдобил
от както съм се родил 18-ти април.
Как да не съм аз? Аз живея т’ва!
Истински истории с приятели и момичета.
В момента под носа тя мърмори.
Дай ѝ време и ще пуска мой песни на стори, апострофи.
[СТИХОТВОРЕНИЕ 1]
(Сила или слабост)
-ЧАСТ 2-
[КУПЛЕТ 1]
Наивен миротворец, готов за война,
различен вестоносец, меча е слова.
Наричат мойта добрина слаба страна,
силата се намира там, където падам аз.
Думите са всичко, само ако искаш.
Буриите са нищо, ако не ги описваш.
Животът боли, само ако мислиш, че те тества.
Репутацията е правилна, само ако ти харесва.
Главен герой, не познава емпатия,
стари приятели с апатия.
Гордея се с мойта горест, така се утешавам.
Ако не бяха редовете, щях ли да се справя?
Дилемата е аз срещу аз, хайде давай пей.
Т’ва ме остави като кораба на Тезей.
Кажи радваш ли се ти за мен?
Войната е и вътрешна, и вече външна, викам: „damn“!
Жъна т’ва, дето сея, кармата ми идва тежко.
Хапят ръката, ‘щото иска да помага, смешно.
Карма не заслужена, но карма пак получена,
на чужда карма пак жертва съм.
Защо така с чужда карма живея?
Умът е пиян, искам да изтрезнея.
Всеки с нож, вдигнат високо над гърба,
въжето, с което се катеря, завързано на врата ми.
Губите ме, губите ме всички.
Вече няма да се доверявам пак на нисши.
Аз срещу целия свят, като 2Pac,
всеки иска да ме има само като враг.
Очаква се от мен в хора да имам сляпа вяра.
Няма да се извинявам за моите чувства, стоя и плача.
Гледам огледалото, не виждам прилики.
Може би загубих себе си в тези лирики.
Само с тези рими мога да си помогна.
Само в т’ва добър, само за това говоря.
Дали се подценявам, не знам.
Искам да живея преди да умра, как не ме е срам?
Майната ви на всички, искам да ви помогна.
В мръсни води сте, и пак ще се намокря.
И пак няма да спя заради чужди проблеми.
Имам достатъчно от моите, страх от промени.
Уплашен съм, искам висока да се целя,
но в същото време, ме е страх да не оцеля.
Приятели май не искат да оцелея,
за т’ва търся Бог, дали ще го намеря?
[СТИХОТВОРЕНИЕ 2]
(Апостроф/и)
